Михаил Вешим: И днес важат със страшна сила думите на сатирика Димитър Подвързачов: „Българинът не си е доробувал!”
Колкото и пари да наливат в Чинията на Бузлуджа, ще рухне, тъй като е подправена, природата и времето работят по-ефективно от културните министри
Трудната зима може да роди нов „ избавител ” или ново политическо страшилище – „ възрожденец ” и „ родолюбец ”, споделя пред Faktor.bg основният редактор на в. „ Стършел “
Интервю на Васко Стефанов
- Г-н Вешим, какво демонстрира фактът, че се явяваме на 4-и избори в границите на година и половина, а стигнахме до обърканост?
- Според мен, целият тоя възел се завърза с вдигнатия пестник на президента. Президентът Радев и хората към него провокираха миналогодишната поредност от избори, с цел да си подсигуряват успеха на втория мандат. „ Риба се лови в мътна вода ” – национална сентенция. И си хванаха „ рибите ” – вторият мандат е към този момент факт. Съветниците към Радев размътиха водата с концепцията да ръководят те, посредством служебните кабинети. И да дискредитират партиите, с цел да прокарат концепцията за президентска република, смяна в конституцията и вероятно ново ръководство на Радев след втория мандат. Не знам това по какъв начин и дали елементарно може да стане, само че допускам, че измисленият орган, наименуван Стратегически съвет при президента, работи по подобен проект. В основата на тия „ стратегически ” замисли надали е Радев. Като боен той няма толкоз въображение под фуражката, с цел да гледа няколко хода напред. Стратегиите ги замисля Александър Маринов, ръководител на Стратегическия съвет при президента, а в този момент и консултант на служебния министър председател Гълъб Донев. Какво излиза, че през днешния ден България се ръководи от този Маринов! Кой е Александър Маринов? Агент на Държавна сигурност, с псевдоним Майстора. Човек, непосредствен до Илия Павлов и Мултигруп, свързан по този метод със сенчести бизнес-групировки. Вероятно и с Кремъл… Известно е, че Илия Павлов бе съветски „ човек ”, несъмнено и съветските му господари го и отстраниха, в случай че с нещо ги е подразнил. Неслучайно килърът му не се откри, няма и да се откри – по този начин пипат съветските мафиоти. Корупцията в България на високото равнище, разграбването на страната и зависимостите в енергетиката – всичко това през тия трийсет години на прехода идва от Москва. Намесата на Русия във всяка сфера на вътрешните ни работи е причина за днешното ни нежелано състояние на страна, на дъното по всичко в Европейски Съюз. Ето това си заслужихме като нямаше лустрация – сътрудници на Държавна сигурност като Александър Маринов – Майстора, да заемат високи държавни постове и да ни ръководят.
- Хора, които поддържаха Радев и преди този момент му се кланяха, в този момент са на митингите пред президентството. Стигнаха ли до „ отрезвяване “ или чакат идващия „ избавител “?
- Бил съм критик на Радев (с текстове в „ Стършел ”) още преди първия му мандат, когато съобщи, че Крим е съветски и глобите би трябвало да отпаднат. И когато стана ясно, че този военачалник ни е наложен за президент с външна интервенция. Неслучайно той няма никакъв престиж пред другите европейски водачи – нашите сътрудници в Европа го гледат с съмнение от първия му ден в президентството. Само „ демократите ” бяха слепи да го видят. Та дори му падаха и на колене. Призоваваха и гласоподаваха за него. Сега, когато той овладя всичко в страната, се сетиха, че Радев работи за съветските ползи и потеглиха да протестират… Страшни политици са и Атанас Атанасов, и Христо Иванов, виждат два хода обратно! А не желаят да правят отстъпка водачеството, да отворят път на по-млади или по-свестни хора. Задаващите се избори отново дават обещание да са ялови, постоянно държавно управление надали ще се сформира, новият парламент ще има къс живот и отново Радевите протежета ще ни управляват… Те отхвърлиха американските танкери и към този момент започнаха да вършат „ наколенки ” на Русия и на Газпром. Боя се, че това служебно правителство (с някои промени) ще го гледаме цяла зима, а с такова ръководство зимата няма да е лека. Нужни са промени в доста области, само че никой няма да поеме отговорност да ги прави. Колкото повече нещата се отсрочват, повече се забатачваме. Трудната зима може да роди нов „ избавител ” или ново политическо страшилище – „ възрожденец ” и „ родолюбец ”.
- Изборите приказват ли за неуспех на българските елити, колкото и условно да звучи?
- Елити… Какъв хайлайф са такива като Тошко Йорданов или Станислав Балабанов? Единият драскач на плоски вицове, другият – стойка на микрофон. Или Карадайъ, който мъчно се показва на български? Ами пожарникарят от Банкя, чиито обширни културни ползи се простират от „ Реал ” до „ Челси ”? Как десни политици, или Александър Симов от Българска социалистическа партия, несъвършен публицист, станаха „ хайлайф ”, който да взема решение съдбините на България? Пет пари не давам за подобен " хайлайф ”! Преди няколко дни бях в едно троянско село – там срещнах същински българи, за които се заслужава да се опише. Единият: незабавно след 10-и почнал дребен бизнес - купил цехче, в което взел да създава течност за чистачки, антифриз, бои, лакове… Развил бизнеса и в този момент има 40 души, на които обезпечава работа и високи заплати. Осигурява им превоз и храна на обяд. Развил е нещо като фамилен бизнес – всичките му родственици са включени в производството, хората знаят за какво работят и са удовлетворени от труда си. Вторият: резбар – прави иконостаси на черкви и манастири – човек на 75 години, чевръст и стегнат, който не се стопира да работи – от заран до вечер. Не подвива крайник пред тв приемника да гледа Виктор Николаев или Цветанка Ризова и да вика: ”Абе, по кое време ще се оправим! ” Третият: работил за американската компания „ Идеал-Стандарт ” в Севлиево, оценили го и го поканили на висока служба в Щатите. Бил там десетина години и спечелил задоволително, с цел да не работи в този момент, а единствено да си почива… Но той не си почива, щерка му е модистка в Лондон, а той тук провежда шивашко произвеждане на нейните модели. Четвъртият: художник с име, правил изложения в Европа, само че е предпочел животът на село пред огромния град – в този момент реди изложения в двора и в къщата си, където всичко са построили сами с жена си – подпорни стени, огради, плочи, чешма. Чешмата е в памет на неговия другар, художника Димитър Казаков, до нея има малко параклисче „ Св. Димитър ”, отново в памет на Казаков. Художникът и жена му имат усет, възприятие за хармония, каквото и да допрян, става красиво. Никой от тези хора, за които ви описвам, не ми сподели: „ Няма ли страната да ми вдигне пенсията! ”. Те не желаят нищо от страната, разчитат единствено на труда си, на гения си и на личните си сили. Ето на такива българи аз смъквам шапка, а не на „ елитната ” порода, която влиза инцидентно в политиката и почва да се мисли за доста значима. Хора като упоменатите нагоре ще измъкнат България. И техните деца и внуци, които се възпитават на труд от образеца им!
- Как да си разбираем, че огромна част от българите още пазят Путин и Русия, макар войната в Украйна?
- Преди стотина години сатирикът Димитър Подвързачов е изрекъл един горчив афоризъм: „ Българинът не си е доробувал! ”. Колко е настоящо това и през днешния ден за всички ония българи, които се вършат, че не виждат експанзията на Русия освен в Украйна, а и към целия цивилизован свят. Че кой в света днес поддържа Русия – Беларус, Сирия, Еритрея и Северна Корея. И Корнелия Нинова… И нашите „ поцелуйковци ”. За тях Русия е „ другарска страна ”, макар че Кремъл публично ни е наредил в листата на вражеските страни. Тия наши сънародници наистина не са си доробували.
- Къде остава „ дясното “ у нас, за какво се разпада и се намира в непрекъснато съмнение с упованията за раждането на нова същинска десница?
- Какво дясно? За да има дясно, би трябвало да има междинна класа, хора, които са стопански постоянни, самостоятелни от страната. А в тия трийсет години на преход не се образува междинна класа. По разнообразни аргументи, които няма да изреждам. Масата българи през днешния ден са с ниски приходи и ниско обучение, избират да не работят и чакат на страната. Затова са подготвени за петдесет лв. да продадат гласа си. А пък множеството от нашите богати са забогатели от далавери – те не могат да са „ десни ”, тъй като благосъстоянието си дължат на „ куфарчета ”, произлизат от някогашната номенклатура или от някогашната Държавна сигурност. Още дълго дясното у нас ще е в насипно положение и мъчно ще се сплоти, тъй като няма десни гласоподаватели. Но по-скоро би трябвало да има обединяване на проевропейските българи – на тези десни, леви или центристи, които виждат бъдещето на страната ни като част от Европейски Съюз и НАТО, а не мечтаят за завой към „ Руский мир ”. Нали го виждаме какъв „ мир ”. Той стреля с ракети, бомбардира лечебни заведения, учебни заведения и театри, убива дами и деца, краде тоалетни чинии. Изборът е цивилизационен, ние, свободните българи, би трябвало да отстояваме свободата и демокрацията, евроатлантическия път на България. Да се противопоставим, кой, както може, на политическите шарлатани и популисти, които пропагандират срещу НАТО и Европейски Съюз, приказват за „ твърда ръка ”, за отваряне на лагери, за възбрана на неправителствени организации… И желаят да ни върнат назад в тоталитаризма.
- Предишният културен министър Атанас Атанасов отпусна пари за реставрацията на галактическия транспортен съд на Бузлуджа, а Велислав Минеков го вкара в листата с монументи с национално значение. Защо, вместо да се отървем от комунизма, ремонтираме знаците му?
- Колкото и пари да провиснал, колкото и да я афишират за „ национална полезност ”, Чинията на Бузлуджа няма да я бъде. Рано или късно тя ще се унищожи, ще се разпадне от времето. Защото е подправена по замисъла си. Тя е част от социалистическата надутост – партиен кич за възвеличаване на една подправена концепция, монумент на тоталитаризма. Направиха я преди време да вървят там партийци на поклонение – като в храм, да се кланят на техните богове – Ленин, Димитров, Живков – мозайките с ликовете им са по стените, та вярващите партийци да им падат на колене.
Сега и да възстановят мозайките, кого ще качите там да се кланя? Колко са днешните млади комсомолци, които ще идат там, че Корнелия Нинова да им връчва партийни книжки? Най-много някой подведен западняк да се качи на върха, да снима, да цъка и да се чуди за какво е тая сграда-космически транспортен съд, който нито ще литне, нито ще кацне? И защо служи? Ще минат някакви кинаджии, ще снимат Чинията в някоя продукция и отново всичко ще потъне в давност, във влага, плесен и наслойка. А природата работи, много дейно, по-естествено и културно от културните ни министри – на инат на ремонтите, отново ще цъфнат пукнатини, отново ще падат облицовки, ще се ронят мозайки. И в последна сметка всичко ще рухне, както рухна оня тоталитарен строй, който сякаш щеше да е безконечен. Чинията на Бузлуджа ще трае, колкото изтрая българският социализъм – четирийсет и пет години. Построиха я през 1981, по мои калкулации й остават още четири-пет. Може и 10 да са, само че финалът е явен.
Трудната зима може да роди нов „ избавител ” или ново политическо страшилище – „ възрожденец ” и „ родолюбец ”, споделя пред Faktor.bg основният редактор на в. „ Стършел “
Интервю на Васко Стефанов
- Г-н Вешим, какво демонстрира фактът, че се явяваме на 4-и избори в границите на година и половина, а стигнахме до обърканост?
- Според мен, целият тоя възел се завърза с вдигнатия пестник на президента. Президентът Радев и хората към него провокираха миналогодишната поредност от избори, с цел да си подсигуряват успеха на втория мандат. „ Риба се лови в мътна вода ” – национална сентенция. И си хванаха „ рибите ” – вторият мандат е към този момент факт. Съветниците към Радев размътиха водата с концепцията да ръководят те, посредством служебните кабинети. И да дискредитират партиите, с цел да прокарат концепцията за президентска република, смяна в конституцията и вероятно ново ръководство на Радев след втория мандат. Не знам това по какъв начин и дали елементарно може да стане, само че допускам, че измисленият орган, наименуван Стратегически съвет при президента, работи по подобен проект. В основата на тия „ стратегически ” замисли надали е Радев. Като боен той няма толкоз въображение под фуражката, с цел да гледа няколко хода напред. Стратегиите ги замисля Александър Маринов, ръководител на Стратегическия съвет при президента, а в този момент и консултант на служебния министър председател Гълъб Донев. Какво излиза, че през днешния ден България се ръководи от този Маринов! Кой е Александър Маринов? Агент на Държавна сигурност, с псевдоним Майстора. Човек, непосредствен до Илия Павлов и Мултигруп, свързан по този метод със сенчести бизнес-групировки. Вероятно и с Кремъл… Известно е, че Илия Павлов бе съветски „ човек ”, несъмнено и съветските му господари го и отстраниха, в случай че с нещо ги е подразнил. Неслучайно килърът му не се откри, няма и да се откри – по този начин пипат съветските мафиоти. Корупцията в България на високото равнище, разграбването на страната и зависимостите в енергетиката – всичко това през тия трийсет години на прехода идва от Москва. Намесата на Русия във всяка сфера на вътрешните ни работи е причина за днешното ни нежелано състояние на страна, на дъното по всичко в Европейски Съюз. Ето това си заслужихме като нямаше лустрация – сътрудници на Държавна сигурност като Александър Маринов – Майстора, да заемат високи държавни постове и да ни ръководят.
- Хора, които поддържаха Радев и преди този момент му се кланяха, в този момент са на митингите пред президентството. Стигнаха ли до „ отрезвяване “ или чакат идващия „ избавител “?
- Бил съм критик на Радев (с текстове в „ Стършел ”) още преди първия му мандат, когато съобщи, че Крим е съветски и глобите би трябвало да отпаднат. И когато стана ясно, че този военачалник ни е наложен за президент с външна интервенция. Неслучайно той няма никакъв престиж пред другите европейски водачи – нашите сътрудници в Европа го гледат с съмнение от първия му ден в президентството. Само „ демократите ” бяха слепи да го видят. Та дори му падаха и на колене. Призоваваха и гласоподаваха за него. Сега, когато той овладя всичко в страната, се сетиха, че Радев работи за съветските ползи и потеглиха да протестират… Страшни политици са и Атанас Атанасов, и Христо Иванов, виждат два хода обратно! А не желаят да правят отстъпка водачеството, да отворят път на по-млади или по-свестни хора. Задаващите се избори отново дават обещание да са ялови, постоянно държавно управление надали ще се сформира, новият парламент ще има къс живот и отново Радевите протежета ще ни управляват… Те отхвърлиха американските танкери и към този момент започнаха да вършат „ наколенки ” на Русия и на Газпром. Боя се, че това служебно правителство (с някои промени) ще го гледаме цяла зима, а с такова ръководство зимата няма да е лека. Нужни са промени в доста области, само че никой няма да поеме отговорност да ги прави. Колкото повече нещата се отсрочват, повече се забатачваме. Трудната зима може да роди нов „ избавител ” или ново политическо страшилище – „ възрожденец ” и „ родолюбец ”.
- Изборите приказват ли за неуспех на българските елити, колкото и условно да звучи?
- Елити… Какъв хайлайф са такива като Тошко Йорданов или Станислав Балабанов? Единият драскач на плоски вицове, другият – стойка на микрофон. Или Карадайъ, който мъчно се показва на български? Ами пожарникарят от Банкя, чиито обширни културни ползи се простират от „ Реал ” до „ Челси ”? Как десни политици, или Александър Симов от Българска социалистическа партия, несъвършен публицист, станаха „ хайлайф ”, който да взема решение съдбините на България? Пет пари не давам за подобен " хайлайф ”! Преди няколко дни бях в едно троянско село – там срещнах същински българи, за които се заслужава да се опише. Единият: незабавно след 10-и почнал дребен бизнес - купил цехче, в което взел да създава течност за чистачки, антифриз, бои, лакове… Развил бизнеса и в този момент има 40 души, на които обезпечава работа и високи заплати. Осигурява им превоз и храна на обяд. Развил е нещо като фамилен бизнес – всичките му родственици са включени в производството, хората знаят за какво работят и са удовлетворени от труда си. Вторият: резбар – прави иконостаси на черкви и манастири – човек на 75 години, чевръст и стегнат, който не се стопира да работи – от заран до вечер. Не подвива крайник пред тв приемника да гледа Виктор Николаев или Цветанка Ризова и да вика: ”Абе, по кое време ще се оправим! ” Третият: работил за американската компания „ Идеал-Стандарт ” в Севлиево, оценили го и го поканили на висока служба в Щатите. Бил там десетина години и спечелил задоволително, с цел да не работи в този момент, а единствено да си почива… Но той не си почива, щерка му е модистка в Лондон, а той тук провежда шивашко произвеждане на нейните модели. Четвъртият: художник с име, правил изложения в Европа, само че е предпочел животът на село пред огромния град – в този момент реди изложения в двора и в къщата си, където всичко са построили сами с жена си – подпорни стени, огради, плочи, чешма. Чешмата е в памет на неговия другар, художника Димитър Казаков, до нея има малко параклисче „ Св. Димитър ”, отново в памет на Казаков. Художникът и жена му имат усет, възприятие за хармония, каквото и да допрян, става красиво. Никой от тези хора, за които ви описвам, не ми сподели: „ Няма ли страната да ми вдигне пенсията! ”. Те не желаят нищо от страната, разчитат единствено на труда си, на гения си и на личните си сили. Ето на такива българи аз смъквам шапка, а не на „ елитната ” порода, която влиза инцидентно в политиката и почва да се мисли за доста значима. Хора като упоменатите нагоре ще измъкнат България. И техните деца и внуци, които се възпитават на труд от образеца им!
- Как да си разбираем, че огромна част от българите още пазят Путин и Русия, макар войната в Украйна?
- Преди стотина години сатирикът Димитър Подвързачов е изрекъл един горчив афоризъм: „ Българинът не си е доробувал! ”. Колко е настоящо това и през днешния ден за всички ония българи, които се вършат, че не виждат експанзията на Русия освен в Украйна, а и към целия цивилизован свят. Че кой в света днес поддържа Русия – Беларус, Сирия, Еритрея и Северна Корея. И Корнелия Нинова… И нашите „ поцелуйковци ”. За тях Русия е „ другарска страна ”, макар че Кремъл публично ни е наредил в листата на вражеските страни. Тия наши сънародници наистина не са си доробували.
- Къде остава „ дясното “ у нас, за какво се разпада и се намира в непрекъснато съмнение с упованията за раждането на нова същинска десница?
- Какво дясно? За да има дясно, би трябвало да има междинна класа, хора, които са стопански постоянни, самостоятелни от страната. А в тия трийсет години на преход не се образува междинна класа. По разнообразни аргументи, които няма да изреждам. Масата българи през днешния ден са с ниски приходи и ниско обучение, избират да не работят и чакат на страната. Затова са подготвени за петдесет лв. да продадат гласа си. А пък множеството от нашите богати са забогатели от далавери – те не могат да са „ десни ”, тъй като благосъстоянието си дължат на „ куфарчета ”, произлизат от някогашната номенклатура или от някогашната Държавна сигурност. Още дълго дясното у нас ще е в насипно положение и мъчно ще се сплоти, тъй като няма десни гласоподаватели. Но по-скоро би трябвало да има обединяване на проевропейските българи – на тези десни, леви или центристи, които виждат бъдещето на страната ни като част от Европейски Съюз и НАТО, а не мечтаят за завой към „ Руский мир ”. Нали го виждаме какъв „ мир ”. Той стреля с ракети, бомбардира лечебни заведения, учебни заведения и театри, убива дами и деца, краде тоалетни чинии. Изборът е цивилизационен, ние, свободните българи, би трябвало да отстояваме свободата и демокрацията, евроатлантическия път на България. Да се противопоставим, кой, както може, на политическите шарлатани и популисти, които пропагандират срещу НАТО и Европейски Съюз, приказват за „ твърда ръка ”, за отваряне на лагери, за възбрана на неправителствени организации… И желаят да ни върнат назад в тоталитаризма.
- Предишният културен министър Атанас Атанасов отпусна пари за реставрацията на галактическия транспортен съд на Бузлуджа, а Велислав Минеков го вкара в листата с монументи с национално значение. Защо, вместо да се отървем от комунизма, ремонтираме знаците му?
- Колкото и пари да провиснал, колкото и да я афишират за „ национална полезност ”, Чинията на Бузлуджа няма да я бъде. Рано или късно тя ще се унищожи, ще се разпадне от времето. Защото е подправена по замисъла си. Тя е част от социалистическата надутост – партиен кич за възвеличаване на една подправена концепция, монумент на тоталитаризма. Направиха я преди време да вървят там партийци на поклонение – като в храм, да се кланят на техните богове – Ленин, Димитров, Живков – мозайките с ликовете им са по стените, та вярващите партийци да им падат на колене.
Сега и да възстановят мозайките, кого ще качите там да се кланя? Колко са днешните млади комсомолци, които ще идат там, че Корнелия Нинова да им връчва партийни книжки? Най-много някой подведен западняк да се качи на върха, да снима, да цъка и да се чуди за какво е тая сграда-космически транспортен съд, който нито ще литне, нито ще кацне? И защо служи? Ще минат някакви кинаджии, ще снимат Чинията в някоя продукция и отново всичко ще потъне в давност, във влага, плесен и наслойка. А природата работи, много дейно, по-естествено и културно от културните ни министри – на инат на ремонтите, отново ще цъфнат пукнатини, отново ще падат облицовки, ще се ронят мозайки. И в последна сметка всичко ще рухне, както рухна оня тоталитарен строй, който сякаш щеше да е безконечен. Чинията на Бузлуджа ще трае, колкото изтрая българският социализъм – четирийсет и пет години. Построиха я през 1981, по мои калкулации й остават още четири-пет. Може и 10 да са, само че финалът е явен.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ